Антична вила “Армира” е археологически паметник от римската епоха в древна Тракия. Тя се намира на 1,5 км от квартал Лъджа на Ивайловград, Хасковска област.
Открита е при строителни работи за язовир преди 60 години. Разкопките на жилището на собствениците на вилата са проведени основно в периода 1964 – 1980 г. През последните десетилетия са проучени останките от първия басейн, както и голям жилищно-занаятчийски комплекс. В резултат на няколко проекта антична вила „Армира“ e консервирана, частично реставрирана и днес се нарежда сред най-известните и посещавани археологически обекти в България. Вилата е включена в „100-те туристически обекти на България“. Продължават и научните изследвания на това голямо антично имение в района на Източните Родопи. С най-модерни методи е установено, че на територията на вилата са били разработени няколко кариери за добив на мрамор. Търгуването с него е бил един от основните фактори за развитието на икономиката на вилата.
Вилата е основана през 70-те години на I в. сл. Хр. Първият собственик на вила „Армира“ е бил представител на тракийска аристократическа фамилия. Вилата се развива като голямо поземлено имение в долината на р. Армира, от чието име носи и названието си. Изградена е в красива местност и в близост до голямата река Арда (ант. Артескос) в Тракия. Мраморът е бил използван също за архитектурната декорация и подовите мозайки в жилището на собствениците.
Вила “Армира“ е била построена по подобие на средиземноморските дворци на богатите римляни като голяма перистилна сграда. Тя е с над 20 помещения само на първия етаж. Те са разположени около голям басейн, който е заобиколен от колонада и ажурно оформена ограда. Басейнът е под открито небе и водата е била затопляна от слънчевите лъчи. В южнa посока от него е била издигната баня, която по план и размери е сравнима с античните обществени бани – терми. С основаването на вилата през I в. сл. Хр. е било издигнато и жилището на собственика и семейството му.
Неговият наследник от първата четвърт на II в. сл. Хр. прави голям ремонт в централната сграда. Поръчано е изработването на уникална мраморна декорация, която показва усет към лукс и красота (Снимка 3). По-късно в началото на III в. сл. Хр. следващите поколения от собственици разширяват сградата на изток. По това време е построена голяма зала за гости и това е Зала 6, където мозайката е почти цялостно запазена.
Вила „Армира“ е била обитавана до втората половина на IV в. сл. Хр. Около средата на века са били изпълнени някои поправки в декорацията и плана на сградата, които са подчинени на каноните на ранното християнство. Вилата е опожарена в края на война между римляни и готи през 378 г. сл. Хр. Само десетилетие по-късно се е случило силно земетресение, което е разрушило окончателно сградите във вилното имение.
“This is not a museum'. Magritte might have said of here. If it were a museum We would stand for Museum of Many Artists. MoMa curates UK art and international artists. While a museum displays curated work on museum”
“This is not a museum'. Magritte might have said of here. If it were a museum We would stand for Museum of Many Artists. MoMa curates UK art and international artists. While a museum displays curated work on museum”